Извадки от http://bg.wikipedia.org/
Основите на ОСО са положени през 1947 година, когато е създанен Народният съюз за спорт и техника. НССТ се формира чрез сливане на Народния съюз за въздушен спорт (1944 - 1947), Народния морски съюз (1944 - 1947) и Българския съюз "Народен конен спорт" (1945 - 1947), и организиране на нови дейности, като клубове по радиотелеграфия.
През 1951 година, по решение на Централния комитет на БКП , НССТ се слива със Съюза на борците против фашизма и капитализма в Доброволна организация за съдействие на отбраната. Устройството на ДОСО следва административното деление на НРБ - създадени са окръжни, околийски (до 1959 г.), градски и общински комитети на ДОСО. Нейни клубове се изграждат в предприятия, ТКЗС, учебни заведения и други. Ръководен орган на ДОСО е Централен комитет, който избира из своя състав Изпълнителен комитет.
Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. ДОСО организира практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка - клубове по авто-мото дело, радиодело, авио, морски и стрелкови клубове. Тя развива спортна дейност по автомоделизъм, безмоторно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм, радиоспортове и други.
Основите на ОСО са положени през 1947 година, когато е създанен Народният съюз за спорт и техника. НССТ се формира чрез сливане на Народния съюз за въздушен спорт (1944 - 1947), Народния морски съюз (1944 - 1947) и Българския съюз "Народен конен спорт" (1945 - 1947), и организиране на нови дейности, като клубове по радиотелеграфия.
През 1951 година, по решение на Централния комитет на БКП , НССТ се слива със Съюза на борците против фашизма и капитализма в Доброволна организация за съдействие на отбраната. Устройството на ДОСО следва административното деление на НРБ - създадени са окръжни, околийски (до 1959 г.), градски и общински комитети на ДОСО. Нейни клубове се изграждат в предприятия, ТКЗС, учебни заведения и други. Ръководен орган на ДОСО е Централен комитет, който избира из своя състав Изпълнителен комитет.
Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. ДОСО организира практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка - клубове по авто-мото дело, радиодело, авио, морски и стрелкови клубове. Тя развива спортна дейност по автомоделизъм, безмоторно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм, радиоспортове и други.
През януари 1968г. ДОСО е разпусната, а дейността и? се поема от Комсомола.
През 1977 г. е създадена Организацията за военно-техническа подготовка на населението. През 1982 г. ОВТПН е преименувана на Организация за съдействие на отбраната. ОСО е подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централният съвет на ОСО, който се подпомага административно от Бюрото на Централния съвет. Към ЦС на ОСО като помощни органи са изградени федерации по различни видове спорт - спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос, радиолюбители и други. ОСО е разформирована с Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 април 1992 година, като са създадени Регионални центрове за предказармена подготовка на младежта и спорта (РЦ за ППМС). През 1997г. тези дружества се преобразуват в "Воинтех" ЕООД.
През ноември 2005г. със заповед на военния министър Вес.Близнаков
дружеството Воинтех ЕООД е обявено в ликвидация. До юни 2009г. всичкото имущество на бившото ОСО е разпродадено.
През 1977 г. е създадена Организацията за военно-техническа подготовка на населението. През 1982 г. ОВТПН е преименувана на Организация за съдействие на отбраната. ОСО е подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централният съвет на ОСО, който се подпомага административно от Бюрото на Централния съвет. Към ЦС на ОСО като помощни органи са изградени федерации по различни видове спорт - спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос, радиолюбители и други. ОСО е разформирована с Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 април 1992 година, като са създадени Регионални центрове за предказармена подготовка на младежта и спорта (РЦ за ППМС). През 1997г. тези дружества се преобразуват в "Воинтех" ЕООД.
През ноември 2005г. със заповед на военния министър Вес.Близнаков
дружеството Воинтех ЕООД е обявено в ликвидация. До юни 2009г. всичкото имущество на бившото ОСО е разпродадено.
Емблемата на ОСО
НАЧАЛОТО НА РАДИОЛЮБИТЕЛСТВОТО
На 5 юни 1926 год. група софийски граждани провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на "Български радиоклуб". Това може да се смята за рожденната дата на организираното радиолюбителско движение в България. Основатели са 38 души сред които инженери, радиотехници, военни, един търговец и един директор на строително дружество. Първият председател на управителния съвет на Българския радиоклуб е бил инж. Руско Русев. Клубът е бил официално регистриран пред тогавашното Министерство на вътрешните работи на 14 септември 1926 г. Същата година на 2 юли е учреден и софийския клон на "Български радиоклуб". Според приетия устав основната цел на радиоклуба е "да просвещава и обединява всички лица, които се интересуват от радиото и да съдейства за въвеждането, усъвършенстването и разпространението му у нас. Първия български радиолюбител в сегашния смисъл на това понятие е Иван Пейчев. Той е участник в септемврийските събития от 1923 год и след тях става политически емигрант в СССР. Там става радиолюбител и през 1928 год получава съветски радиолюбителски повиквателен знак EU2FB. За родоначалник на истинското радиолюбителство у нас по всички правила на радиолюбителската дейност трябва да се счита Иван Джаков. 15 годишен той се увлича от радиотехниката. През 1936 година започва работа като радиотехник. През 1938 година прави първия си късовълнов предавател и прави първата си радиовръзка с инициал LZ1ID (по късно и с LZ1XX). Трябва да се подчертае, че до 1944 година в страната не е имало официално лицензирани радиолюбители поради наложения държавен монопол върху радиоразпръскването.
ПЪРВАТА РАДИОЛЮБИТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
На 12 септември 1947 година се събира инициативен комитет по радиолюбителство и набелязва насоки за развитие на радиолюбителското движение в България. В края на 1947 година е създадена първата държавна организация "Народен съюз за спорт и техника" /НССТ/ в която намират място и радиолюбителите. През март 1948 година се провежда официалния учредителен конгрес. Като подразделение на съюза е създанен комитет по радиолюбителство. За негов председател в началото е избран Митхен Андреев, а след това - Асен Маринчевски. По време на Втората национална конференция на радиолюбителите, проведена на 25 декември 1945 г., с временно разрешение за работа по време на конференцията излиза в ефира първата официална българска любителска радиостанция с инициал LZ1AA. На 14 април 1950 г. при официалното откриване на радиоклуба на Телеграфо-пощенския институт в София е открита и клубната радиостанция LZ1TPI, която на 15 април 1950 г. е записва и първата си двустранна радиовръзка. На 6 май 1950 г. в чест на Деня на радиото в ефира излиза и LZ1KAB - първата официална радиостанция на Централния радиоклуб, която започва редовна работа и днес носи позивните LZ1BFR. За кратко време се изграждат и първите окръжни клубове в Търново, Шумен и Варна, по-късно и в Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Русе, Плевен, Бургас и др. През 1956 г. излизат и първите лични любителски радиостанции, между които са LZ1AF, LZ1AH, LZ1WD, LZ1UR, LZ1AB, LZ1SR, LZ1VK, LZ2PA, LZ1FF и др. През декември 1967 година Централния радиоклуб на България /CRCB/ е приет за член на IARU. Едно малко закъсняло, но във всички случаи радостно и бележито събитие за българските радиолюбители. Като изискване за членство в IARU е българската радиолюбителска организация да бъде обществена организация. Това налага през 1968 година да бъде създадена БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ /БФРЛ/, като помощен орган към ЦРК. За първи нейн председател е избран Валентин Грозданов /LZ1VG/. След промените в страна през 1989 год. се получава един вакум по отношение организацията на радиолюбителското движение. На 15 ноември 1991 год. Българската федерация на радиолюбителите е регистрирана официално в съда като самостоятелно юридическо лице по Закона за лицата и семейството. Инициативата е на Антон Илиев - LZ1EC, Милчо Миланов - LZ1RF, Здравка Бучкова - LZ1ZQ, Константин Кишишев - LZ1FN и Огнян Цветанов - LZ2PO. Федерацията започва нов, независим от държавата организационен живот. Приет е нов съвършенно различен, изключително демократичен устав, съобразен с действителните потребности на радиолюбителите. БФРЛ приема интелигентно и адекватно новите обществено-политически реалности в България и поема по единствения труден но верен път да съхрани радиолюбителското движение в чистия му доброволен и безкористен вид, да отвори вратите пред всички новости в радиолюбителството, да завладее сърцата и привлече младото, подрастващо поколение, да засили влиянието на нашето радиолюбителско движение в държавната администрация и международните организации.
По "Радиолюбителството в България - история, факти, спомени", автор Панайот Данев, изд. 1998 год.
На 5 юни 1926 год. група софийски граждани провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на "Български радиоклуб". Това може да се смята за рожденната дата на организираното радиолюбителско движение в България. Основатели са 38 души сред които инженери, радиотехници, военни, един търговец и един директор на строително дружество. Първият председател на управителния съвет на Българския радиоклуб е бил инж. Руско Русев. Клубът е бил официално регистриран пред тогавашното Министерство на вътрешните работи на 14 септември 1926 г. Същата година на 2 юли е учреден и софийския клон на "Български радиоклуб". Според приетия устав основната цел на радиоклуба е "да просвещава и обединява всички лица, които се интересуват от радиото и да съдейства за въвеждането, усъвършенстването и разпространението му у нас. Първия български радиолюбител в сегашния смисъл на това понятие е Иван Пейчев. Той е участник в септемврийските събития от 1923 год и след тях става политически емигрант в СССР. Там става радиолюбител и през 1928 год получава съветски радиолюбителски повиквателен знак EU2FB. За родоначалник на истинското радиолюбителство у нас по всички правила на радиолюбителската дейност трябва да се счита Иван Джаков. 15 годишен той се увлича от радиотехниката. През 1936 година започва работа като радиотехник. През 1938 година прави първия си късовълнов предавател и прави първата си радиовръзка с инициал LZ1ID (по късно и с LZ1XX). Трябва да се подчертае, че до 1944 година в страната не е имало официално лицензирани радиолюбители поради наложения държавен монопол върху радиоразпръскването.
ПЪРВАТА РАДИОЛЮБИТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
На 12 септември 1947 година се събира инициативен комитет по радиолюбителство и набелязва насоки за развитие на радиолюбителското движение в България. В края на 1947 година е създадена първата държавна организация "Народен съюз за спорт и техника" /НССТ/ в която намират място и радиолюбителите. През март 1948 година се провежда официалния учредителен конгрес. Като подразделение на съюза е създанен комитет по радиолюбителство. За негов председател в началото е избран Митхен Андреев, а след това - Асен Маринчевски. По време на Втората национална конференция на радиолюбителите, проведена на 25 декември 1945 г., с временно разрешение за работа по време на конференцията излиза в ефира първата официална българска любителска радиостанция с инициал LZ1AA. На 14 април 1950 г. при официалното откриване на радиоклуба на Телеграфо-пощенския институт в София е открита и клубната радиостанция LZ1TPI, която на 15 април 1950 г. е записва и първата си двустранна радиовръзка. На 6 май 1950 г. в чест на Деня на радиото в ефира излиза и LZ1KAB - първата официална радиостанция на Централния радиоклуб, която започва редовна работа и днес носи позивните LZ1BFR. За кратко време се изграждат и първите окръжни клубове в Търново, Шумен и Варна, по-късно и в Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Пловдив, Русе, Плевен, Бургас и др. През 1956 г. излизат и първите лични любителски радиостанции, между които са LZ1AF, LZ1AH, LZ1WD, LZ1UR, LZ1AB, LZ1SR, LZ1VK, LZ2PA, LZ1FF и др. През декември 1967 година Централния радиоклуб на България /CRCB/ е приет за член на IARU. Едно малко закъсняло, но във всички случаи радостно и бележито събитие за българските радиолюбители. Като изискване за членство в IARU е българската радиолюбителска организация да бъде обществена организация. Това налага през 1968 година да бъде създадена БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ /БФРЛ/, като помощен орган към ЦРК. За първи нейн председател е избран Валентин Грозданов /LZ1VG/. След промените в страна през 1989 год. се получава един вакум по отношение организацията на радиолюбителското движение. На 15 ноември 1991 год. Българската федерация на радиолюбителите е регистрирана официално в съда като самостоятелно юридическо лице по Закона за лицата и семейството. Инициативата е на Антон Илиев - LZ1EC, Милчо Миланов - LZ1RF, Здравка Бучкова - LZ1ZQ, Константин Кишишев - LZ1FN и Огнян Цветанов - LZ2PO. Федерацията започва нов, независим от държавата организационен живот. Приет е нов съвършенно различен, изключително демократичен устав, съобразен с действителните потребности на радиолюбителите. БФРЛ приема интелигентно и адекватно новите обществено-политически реалности в България и поема по единствения труден но верен път да съхрани радиолюбителското движение в чистия му доброволен и безкористен вид, да отвори вратите пред всички новости в радиолюбителството, да завладее сърцата и привлече младото, подрастващо поколение, да засили влиянието на нашето радиолюбителско движение в държавната администрация и международните организации.
По "Радиолюбителството в България - история, факти, спомени", автор Панайот Данев, изд. 1998 год.
Радиолюбителството в България
Радиолюбителството в България - 1-ва част
Радиолюбителството в България - 2-ра част
Радиолюбителството в България - 3-та част
Радиолюбителството в България - 4-та част
Радиолюбителството в България - 5-та част
Радиолюбителството в България - 6-та част
Радиолюбителството в България - 7-ма част
Радиолюбителството в България - 8-ма част
Радиолюбителството в България - 1-ва част
Радиолюбителството в България - 2-ра част
Радиолюбителството в България - 3-та част
Радиолюбителството в България - 4-та част
Радиолюбителството в България - 5-та част
Радиолюбителството в България - 6-та част
Радиолюбителството в България - 7-ма част
Радиолюбителството в България - 8-ма част
Павел Стойчев
Белчо Хр. Николов
